Калкулатор за обезщетения при прекратяване

Законът говори за брутно трудово възнаграждение за срок от два или шест месеца, а не за две или шест заплати. Изчислението се прави чрез среднодневното брутно възнаграждение и работните дни в конкретния период - а те са различни според това кога е прекратен договорът и колко празници попадат вътре. Разликата не е голяма, но е реална и се установява при всяка проверка.

Обезщетенията по чл. 222, ал. 2 (прекратяване поради болест) и ал. 3 (след придобито право на пенсия) не се облагат - изброени са поименно сред доходите, които не влизат в облагаемия доход от трудови правоотношения по чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ. Обезщетението за неспазено предизвестие (чл. 220), това при оставане без работа (чл. 222, ал. 1) и това за неползван отпуск (чл. 224) се облагат с 10%.

Обезщетението по чл. 222, ал. 2 се дължи при прекратяване поради болест по чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, и то при две условия: лицето да има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж да не е получавало обезщетение на същото основание. Калкулаторът изчислява сумата, а наличието на условията се проверява по трудовата книжка.

Не - върху обезщетенията при прекратяване осигурителни вноски не се внасят. Едно уточнение обаче има значение за стажа: времето, през което се получава обезщетение по чл. 222, ал. 1, се зачита за осигурителен стаж и за него работодателят внася вноска за фонд „Пенсии“ за своя сметка. Тя не се удържа от обезщетението и затова не е в таблицата.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 е в размер на брутното възнаграждение за два месеца, а шест месеца се дължат, ако лицето е придобило при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Изплаща се само веднъж - лице, което вече го е получило при предишно пенсиониране, няма право на второ. Същото важи и когато лицето отговаря на условията за пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО (чл. 222, ал. 4).

По чл. 222, ал. 1 се дължи за времето без работа, но за не повече от един месец. По-дълъг срок може да е предвиден с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор - затова полето позволява повече от един месец. Ако през този срок лицето е постъпило на работа с по-ниско възнаграждение, дължи се разликата, а не пълното обезщетение. Плаща се срещу доказателство, че лицето е останало без работа; преценката дали основанието за уволнението е от изброените в разпоредбата е правна, не аритметична.

Обезщетение се дължи за неползвания отпуск, който не е погасен по давност. Правото на ползване се погасява две години след края на годината, за която се полага (чл. 176а КТ), а при отпуск, който не е ползван поради уважителни причини, срокът тече от края на годината, в която е отпаднала причината. Калкулаторът изчислява обезщетението за въведените дни, а кои дни са останали, се установява отделно.